Кийр Стармър от Том Болдуин — не толкова случаен лидер на лейбъристите

Една от най-често срещаните рецензии към Кийр Стармър измежду хората в и към Уестминстър е, че водачът на лейбъристката партия не е доста политически. Странно е да се приказва за човек, който е любимец за министър-председател на Обединеното кралство преди края на годината. И въпреки всичко тази оценка стига до заместник-лидера на неговата партия Анджела Рейнър, която разказва своя началник като „ минимум политическия човек, който познавам в политиката “.

Този откъс от нова биография на Стармър обобщава централната тайнственост на индивида, който се изплъзва на съдружниците и враговете си. Един дребен образец съвършено улавя това, което политическите експерти биха видели като негови дефекти. Само минути преди да приказва на конференция на Националния съюз на фермерите предходната година, мъжът, който нормално се изобразява като юрист от северен Лондон, размишляваше на чиновниците си: „ Знаете ли, че първата ми работа беше във плантация. Струва ли си да го загатвам? “

Стармър е много озадачаваща фигура за един политик. Той не желае да приказва за своята „ предистория “. Той в действителност не „ прави “ страст. Той не е политически перформативен и явно не вижда инстинктивно всички ъгли. Стил, който съдружниците виждат като систематичен и адвокатски, се преглежда от критиците като прекомерно умишлен. Нито пък може елементарно да бъде подложен в някоя от многото фракции на Лейбъристката партия.

По-важното е неналичието на изясненост какво би направил като министър председател. Позициите му се трансформираха с времето, не на последно място в Европа, и гласоподавателите остават да се чудят какъв брой ляв ще бъде този в миналото млад радикал. Дали е левичарски юрист или секурократ? Ако той завоюва, това ще бъде с неразбираем политически дневен ред.

Но в случай че всичко това предизвиква измежду някои визията за съвсем инцидентен водач, това, което не можете да не забележите, до момента в който се вглеждате в извънредно четливата биография на Том Болдуин Кийр Стармър е тъкмо какъв брой от злополуките са се оказали в интерес на водача на лейбъристите.

Стармър е секретар в сянка за Брекзит, който употребява тирада на партийна конференция, с цел да стане де факто водач на Останалите на лейбъристите в миг, когато е ясно, че това може да е единственият път на умерените към водачеството. По-късно, като водач, той дейно изгонва своя предходник, твърдо левия Джеръми Корбин, когато последният отхвърля да следва новата партийна линия за антисемитизма. Според Болдуин и двата случая са били непланирани, до момента в който съвсем не стигнали до Стармър. И въпреки всичко всеки се оказа значим за неговия триумф. Може би Стармър не мисли 10 шахматни хода напред, само че откакто реши своя гамбит, тези, които се пробват да тестват убеждението му, откриват, че той е по-безмилостен, в сравнение с са очаквали.

Въпреки това, изчислението е налице. За разлика от множеството си сегашни съдружници, Стармър се причисли към кабинета в сянка на Корбин през 2016 година Основното му политическо просветление беше, че идващият водач няма да е този, който е отказал да служи под управлението на Корбин. По думите на един остарял съдружник той „ неуморно се движи единствено в една посока. Той в никакъв случай не се връща обратно.

Липсата на идеологически багаж на Стармър разочарова тези, които се пробват да схванат индивида. Книгата на Болдуин, първата сериозна и полуофициална биография, ще бъде претърсена от тези, които се пробват да се оправят с някого, даже създателят признава, че от време на време му е „ мъчно да проумее “. Болдуин, подкрепящ лейбъристите политически публицист и някогашен шеф по връзките на партията, се сближи повече от множеството, не на последно място тъй като книгата стартира като автобиография, в която Болдуин играеше ролята на amanuensis, до момента в който Стармър охладни концепцията. Но макар че това е очевидно симпатична книга, тя не е агиография.

Досега най-интересните глави са тези, които разказват доста сложния и ранен живот на Стармър в Окстед, Съри, наследник на здравна сестра и производител на принадлежности. Детството му е история на хронично и тежко болна майка; леден, сложен татко с време единствено за жена си. Трудовата политика минаваше през семейството и доста от неговите полезности бяха закрепени там, само че едвам след гибелта на Родни Стармър през 2018 година Кийр открива албум с всички негови достижения, съхраняван от неговия горделив, само че неразговорлив татко. Един по-сладък политик би се възползвал доста от тази предистория, само че Стармър постоянно се е борил да играе тази игра, даже и да е привикнал повече с тази част от работата.

Болдуин стартира с роман за Стармър, който се втурва да види умиращия си татко в болничното заведение, само че когато идва, бъдещият водач открива, че няма откровени последни думи или демонстрация на любов. Изображението е ясно. Послушен, само че прочувствено затворен човек. Тези, които познават добре Стармър, го разказват като разговорлив, занимателен, партерен и захласнат от футбола, предан фамилен мъж, който просто разделя работата от персоналния живот. Въпреки това може да се види въздействието на татко му върху неговия жанр.

Ясно е, че Стармър намира самоусъвършенстването за по-лесно от саморекламата. Погледнато обратно, траекторията му наподобява добре планувана. След университета и адвокатската гилдия той изненадва даже близки другари, като се реалокира от юрист по правата на индивида, участващ в акцията, до прокурор от 2008-13 година, работата, която се трансформира в стартовата площадка за политическата му кариера (и му завоюва рицарското звание). Без подозрение той видя какъв брой повече може да се реализира от вътрешната страна, само че също по този начин го употребява, с цел да построи обществения си профил. Времето му като DPP е мястото, където Болдуин поддържа най-активния мотив за отбрана против противоречиви решения, за които Стармър е подложен на критика.

След това има още един от тези щастливи произшествия. Приятелство със съседа покрай северен Лондон Ед Милибанд – водач на лейбъристите преди Корбин – му проправя пътя да се кандидатира за локалните си гласоподаватели. Когато зародят основни административни вътрешнопартийни пречки, те като по знамение се разчистват за него от управлението. В един миг би трябвало да спреш да отписваш шанса като шанс.

Оттам следим по какъв начин мъглявите политически полезности на Стармър се втвърдяват и усъвършенстват от действителностите на опозицията. За мнозина това демонстрира липса на правила, не на последно място, защото той се отхвърля от дневния ред на Корбин, само че съдружниците го виждат като загърбване на полуформираните възгледи на тези, които не се тормозят от осъществяването, успеха или сложността на властта.

През последните седмици и с огромна сдържаност Стармър разводни най-известната политика на лейбъристите, препоръчана годишна инвестиция от £28 милиарда в чиста сила. Но тук още веднъж се вижда вътрешният човек. Полицата изглеждаше все по-недостъпна и той я реши като спънка за успеха. Това, което излиза наяве от кариерата му, е, че до момента в който търси властта с избрана цел, идеалите му постоянно ще бъдат подчинени на практичността. Той ще бъде водач, определен без изясненост на доста основни позиции, само че вярата измежду поддръжниците е, че той ще стане по-смел по редица въпроси, от Brexit до обществените разноски, до момента в който стопанската система се усъвършенства.

Ако Стармър продължава да озадачава, Болдуин е отлепил повече пластове от всеки различен. Лидерът на лейбъристите наподобява като редовен човек и толкоз честен, колкото разрешава политиката във Висшата лига. Но той също по този начин е и човек, който ненавижда да губи, и неговите определящи черти са увереност и упоритост. Ще би трябвало да изчакаме, до момента в който влезе в служба, с цел да разберем до каква степен упоритостите му за страната дават отговор на упованията му за самия него.

Кийр Стармър: Биографията от Том Болдуин Уилям Колинс £25, 448 страници

Робърт Шримсли е основният политически коментатор на FT за Обединеното кралство